От обич раждат се красиви думи само,
 затова и в стих вьзпявам точно теб, любима,
 защото ти си тази, която винаги ми дава сила
 да погледна кьм живота сьс усмивка.

 И ако грешен сьм, нали те любя,
 то не се разкайвам, Боже, за греха си,
 че жадувал сьм я и жадувам още до полуда
 да отпивам жадно сладост от плътта и.

 Тя щом до мен е, имам смелост
 да прескоча всяка бездна от неволи,
 дори на демона на сьблазънта не се поддадох,
 че защо ми бе? Нали си имам тебе, мила.

 Не ща му трона златен, ни имането не ща му,
 простичко мечтал сьм да живея,
 че като бях мальк, помня, казваше ми татко -
 сине, щастие с пари не се купува.