От обич в теб горях
Стелките на часовника
се гонят
полудели.
Превъртат се припряно
във нежния си
такт,
а ние с теб опрели
челото си
на длани -
се взираме неловко
в безизразния
мрак
от който лъха полъх
на будна
неизбежност
в пространства разкопчали
очите ни до взор.
Танцуват
часовете -
стрелките онемели,
задъхват се
от обич
по циферблата стар.
Две пламъчета
бели
избухват в тишината,
експлоадират
смели -
часовника е спрял,
а в този миг
навярно
в две сенки сме се слели
и след това
не помня...
От обич ... в теб горях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Todos los derechos reservados
