31 ago 2006, 20:34

От плесен сякаш...

Poesía

1.2K 0 5

* * *

От плесен сякаш злото ме опива,
а бях щастлив... отдавна беше.
И може би била си ти щастлива,
а някой мойте радости крадеше.

Веднъж погледнах в старо огледало,
видях усмивка - хищна и безумна.
Едно сърце във себе си събрало
тревогата на улицата шумна.

А празно беше в мен и чаках
да грейне радост в моите очи.
Проклинах всичко, но и плаках:
крещеше всичко вместо да мълчи.

Тогава ти дойде - неустоима:
с едничък жест доброто възроди.
Една душа, тъй нежна и ранима,
сърцето ми на тебе повери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ne_znaiko (Владимир Минков)

Всъщност аз може би пак съм сложил неправилно припинателните знаци... идеята е следната: злото бавно и безмилостно се разпростира сякаш е плесен от която няма начин да се оттървеш

2006-09-02T21:43:45+03:00
ne_znaiko (Владимир Минков)

Благодаря Меганс!

2006-09-02T21:39:55+03:00
megans (Магдалена Василева)

Стиха е невероятен ..и ако не се пънеш като "магаре" и вземеш да я махнеш тая плесен..ще е най-доброто ,което съм прочела до днес.
"От плесен сякаш злото ме опива"

...Или , като виждам колко си я обичаш (и аз имам такива любими думи), ти предлагам първия ред да звучи така:

"С плесен сякаш злото ме покрива"
Но дори и тъй да го оставиш..пак имаш моите аплодисменти!

2006-09-01T15:21:59+03:00
ne_znaiko (Владимир Минков)

амиии... мухъл пък не само не звучи поетично а даже грозно така че си държа на плесента. Благодаря ти за коментара

2006-08-31T22:56:28+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Ритъма и римата са на ниво, но първия ред не ми допадна... тази плесен не ми прозвуча поетично

2006-08-31T22:12:09+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9