31 ago 2006, 20:34

От плесен сякаш...

Poesía

1.2K 0 5

* * *

От плесен сякаш злото ме опива,
а бях щастлив... отдавна беше.
И може би била си ти щастлива,
а някой мойте радости крадеше.

Веднъж погледнах в старо огледало,
видях усмивка - хищна и безумна.
Едно сърце във себе си събрало
тревогата на улицата шумна.

А празно беше в мен и чаках
да грейне радост в моите очи.
Проклинах всичко, но и плаках:
крещеше всичко вместо да мълчи.

Тогава ти дойде - неустоима:
с едничък жест доброто възроди.
Една душа, тъй нежна и ранима,
сърцето ми на тебе повери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ne_znaiko (Владимир Минков)

Всъщност аз може би пак съм сложил неправилно припинателните знаци... идеята е следната: злото бавно и безмилостно се разпростира сякаш е плесен от която няма начин да се оттървеш

2006-09-02T21:43:45+03:00
ne_znaiko (Владимир Минков)

Благодаря Меганс!

2006-09-02T21:39:55+03:00
megans (Магдалена Василева)

Стиха е невероятен ..и ако не се пънеш като "магаре" и вземеш да я махнеш тая плесен..ще е най-доброто ,което съм прочела до днес.
"От плесен сякаш злото ме опива"

...Или , като виждам колко си я обичаш (и аз имам такива любими думи), ти предлагам първия ред да звучи така:

"С плесен сякаш злото ме покрива"
Но дори и тъй да го оставиш..пак имаш моите аплодисменти!

2006-09-01T15:21:59+03:00
ne_znaiko (Владимир Минков)

амиии... мухъл пък не само не звучи поетично а даже грозно така че си държа на плесента. Благодаря ти за коментара

2006-08-31T22:56:28+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Ритъма и римата са на ниво, но първия ред не ми допадна... тази плесен не ми прозвуча поетично

2006-08-31T22:12:09+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0