От плесен сякаш...
* * *
От плесен сякаш злото ме опива,
а бях щастлив... отдавна беше.
И може би била си ти щастлива,
а някой мойте радости крадеше.
Веднъж погледнах в старо огледало,
видях усмивка - хищна и безумна.
Едно сърце във себе си събрало
тревогата на улицата шумна.
А празно беше в мен и чаках
да грейне радост в моите очи.
Проклинах всичко, но и плаках:
крещеше всичко вместо да мълчи.
Тогава ти дойде - неустоима:
с едничък жест доброто възроди.
Една душа, тъй нежна и ранима,
сърцето ми на тебе повери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Минков Всички права запазени
така че си държа на плесента. Благодаря ти за коментара
