5 mar 2009, 21:49

От тебе се нуждая, Мамо 

  Poesía
961 0 5

Така бързо годините отлетяха!

С тях отлетях и аз!

От топлата, родната стряха,

към големия, студения Свят!

 

Тук щастие дойдох за да търся!

А от „щастие“ дори ослепях...

и днес при толкоз топлина, която носех,

от студ треперя и не виждам светлина!

 

Защо си, Мамо, толкова далече?!?

От тебе се нуждая – днес, сега!

От твойта сила, топлина и нежност,

за да намеря сили за борба!

 

Нуждая се от топлите ти длани,

да ме прегърнеш, Мамо, с тях

и опиянена аз от спомени ухайни,

с очи притворени във скута да заспя!

 

Нуждая се от нежните целувки,

по челото и уморените очи,

с ръцете нежни после да избършеш

стичащите се сълзи!

 

Но как да ти разкажа всичко, Мамо?

Как да те тревожа днес,

като знам, че и без това на твойто рамо

милиони грижи лягат... и без тез!

 

Бъди ми жива, здрава, Мамо!

Ти също, Татко, жив и здрав бъди,

и знайте, че от вашата любов голяма

са останали в душата ми следи.

 

По тях ще тръгна, за да търся

сили, за да продължа,

а вашата любов ще превъзкръсва

в живота и на мойта дъщеря!

 

Поклон пред вас! Благодаря!

 

05.03.2009 год.


© Емануела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??