От тебе се нуждая, Мамо
Така бързо годините отлетяха!
С тях отлетях и аз!
От топлата, родната стряха,
към големия, студения Свят!
Тук щастие дойдох за да търся!
А от „щастие“ дори ослепях...
и днес при толкоз топлина, която носех,
от студ треперя и не виждам светлина!
Защо си, Мамо, толкова далече?!?
От тебе се нуждая – днес, сега!
От твойта сила, топлина и нежност,
за да намеря сили за борба!
Нуждая се от топлите ти длани,
да ме прегърнеш, Мамо, с тях
и опиянена аз от спомени ухайни,
с очи притворени във скута да заспя!
Нуждая се от нежните целувки,
по челото и уморените очи,
с ръцете нежни после да избършеш
стичащите се сълзи!
Но как да ти разкажа всичко, Мамо?
Как да те тревожа днес,
като знам, че и без това на твойто рамо
милиони грижи лягат... и без тез!
Бъди ми жива, здрава, Мамо!
Ти също, Татко, жив и здрав бъди,
и знайте, че от вашата любов голяма
са останали в душата ми следи.
По тях ще тръгна, за да търся
сили, за да продължа,
а вашата любов ще превъзкръсва
в живота и на мойта дъщеря!
Поклон пред вас! Благодаря!
05.03.2009 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Всички права запазени
