В уюта на набързо палнат фас

до мен бе ти до теб бях аз

бълбукаше смехът ни волен

Съвсем не бяхме май във час

часът бе хукнал някъде без нас

от съществителните недоволен

Картонените чашки със кафе

неволята крепяха как да е

в условията на устойчивата воля

на капките поели след ръце

опитващи съвсем от все сърце

да пият пушат нарисуват изговорят

Доволно лепна топлото петно

връз снежно бялото платно

печата на случайно пояснение

Бе обстоятелство не бе вина

връз риза панталон и някаква пола

това го помня ясно без съмнение

Звънецът би мигът се скри

в пределите на класната ни стая

Картонените чашки със кафе

петното с форма на леке

макар на крак и как да е

усилие са на поредната неволя…