25 may 2007, 14:22

От всяка смърт не стават кръстове

  Poesía
1.1K 0 23
От всяка смърт не стават кръстове!
(в компромисите Бог е непреклонен)
Дори и вечноста си да прекъснем
с нелепи опити за спомени.

От всяка смърт не стават кръстове!
(щом има раждания-панахиди)
Дори в двуличие да се покръстим
в перлите ще бъдем миди.

От всяка смърт!От всички кръстове!
(Иисус и Аз не влизаме във списъка)
Без тленноста си се разпръсваме...
Останалото е написано!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники, извинявай! Геовид - толкова и просто, но явно и недостижимо за хора, като теб - когато твърдиш, че някой има излишни знания - това означава, че ти оценяваш своите знания като ДОСТАТЪЧНИ! Ако можеш - го осмисли! Но по-добре не се мъчи! Винаги е било по-лесно за такива като теб!
  • BT,никога не съм казвал,че моите знания,са достатъчни..,би ли посочил
    мястото където съм го казал,щом държиш на публичността пред другите хора в сайта...всъщност,забелязал съм и дуг път склонността ти към подобни номера когато се чувстваш интелектуално безпомощен-или изсмукваш от пръстите си,както се казва,придаваш несъществуващи значения на думите ми,или пък почваш да си противоречиш..това ти казах с "дрън-дрън"...
  • Ники, извинявай много но съм длъжен да отговоря на Геовид!

    "...нещо не я схващам,тази ти логика,BT..." "...дрън-дрън, BT..."
    Не ме учудваш, Георги! Та нали сам си призна веднъж, че твоите знания са само "достатъчни". Вероятно си имал впредвид - достатъчни за "претенциозния начин на живот", който вече водиш, пак по твоите думи!!!
    Но за какво са достатъчни - личи по много неща! Поздрав!
  • благодаря и аз,Ники...
  • Жоро,изключително много се радвам на всеки твой коментар,защото знам,че е реален-каквото си усетил-написал си го!
    А това е важното!
    Благодаря!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...