15 nov 2022, 10:23

От зимата на крачка ... почти 

  Poesía » De amor
247 2 6

 

Към своя край е есенния карнавал.
Ноември потанцува 
с циганското лято.
Но днес денят е някак си 
смълчан,
зиморничаво зъзне 
под мъглата.
Лист по лист 
свенливи дървесата
събличат рижавите си одежди.
А вятърът - виновник сред клонака
разнася аромат на чай, на кестени
и ... на  надежди.
Поръси 
върху хризантемените туфи
брокат от утринния ранен скреж.
О, как приличат ми на 
странни влюбени
в последния си дъх, 
но с жив копнеж 
за още слънце 
и за много топлина,
за споделеност в белите мъгли...
Но всъщност, 
не сме ли аз и ти сега
прегърнати?
Два цвята есенни,
от зимата на крачка...
почти?

 

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мини, зарадва ме с коментара си и от сърце ти благодаря за пожеланията! Красиви и вдъхновени есенни дни ти желая!💖
  • Топъл стих , Дани, влюбен и дълбоко откровен. Пожелавам ти все така да си вдъхновена през всички сезони!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, че сподели чувството ми, Вили! Красиви чувства и за теб да има! С благодарност! 💖
  • Не обичам розовите очила, но все търся красивото,Тоти! Открия ли нещо различно от него, поправям начаса. Благодаря ти много! 💖
  • Много красиво, Дани.
    Поздравявам те!
  • Навън виждаме това, което е вътре в нас.
    Поздрави! Успех!
Propuestas
: ??:??