От зимата на крачка ... почти
Към своя край е есенния карнавал.
Ноември потанцува
с циганското лято.
Но днес денят е някак си
смълчан,
зиморничаво зъзне
под мъглата.
Лист по лист
свенливи дървесата
събличат рижавите си одежди.
А вятърът - виновник сред клонака
разнася аромат на чай, на кестени
и ... на надежди.
Поръси
върху хризантемените туфи
брокат от утринния ранен скреж.
О, как приличат ми на
странни влюбени
в последния си дъх,
но с жив копнеж
за още слънце
и за много топлина,
за споделеност в белите мъгли...
Но всъщност,
не сме ли аз и ти сега
прегърнати?
Два цвята есенни,
от зимата на крачка...
почти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Благодаря ти много! 💖
