23 feb 2007, 14:00

Отчаян вик

  Poesía
764 0 9
                               Отчаяно във тебе аз се влюбих,
                               кога и как - дори и не разбрах,
                               сега на път съм, знам, да те загубя,
                               и вътре в мен боли, и ме е страх.


                               Видях те - и сьрцето ми застина,
                               попадна в плен на твоите очи,
                               и аз разбрах, че толкова години
                               съм чакала да дойдеш точно ти.


                               Но чувствата си как да ти разкрия,
                               не ме научи никой на това,
                               за първи път в живота си обичам,
                               за първи пьт оставам без слова.


                              Отчаяно във тебе аз се влюбих,
                              отчаян вик е моята душа,
                              съдбата ми такава е - да губя
                              любов, при мене даже недошла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...