23 февр. 2007 г., 14:00

Отчаян вик

765 0 9
                               Отчаяно във тебе аз се влюбих,
                               кога и как - дори и не разбрах,
                               сега на път съм, знам, да те загубя,
                               и вътре в мен боли, и ме е страх.


                               Видях те - и сьрцето ми застина,
                               попадна в плен на твоите очи,
                               и аз разбрах, че толкова години
                               съм чакала да дойдеш точно ти.


                               Но чувствата си как да ти разкрия,
                               не ме научи никой на това,
                               за първи път в живота си обичам,
                               за първи пьт оставам без слова.


                              Отчаяно във тебе аз се влюбих,
                              отчаян вик е моята душа,
                              съдбата ми такава е - да губя
                              любов, при мене даже недошла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...