В лек трепет роклята се разлюлява
и женската гордост изразява.
Под хладната и бяла обвивка
жарко, тръпнещо тялото се крие -
отдаващо се само на един.
Унесено се движи, на всеки
по малко се раздава, но
отдадеността не познава.

"Светли мой ангелю, кажи -
що е то отдаденост?
Болка? Радост? Тайнственост?"

"Душице, клета и красива -
нима забрави ти своята отдаденост?
Ти цял живот отдадена си на едно -
на твоя собствен коловоз.
Когато себе си прогледнеш в цялост,
ще попаднеш в коловоза свой.
Едва тогава, някак си случайно,
ще се сблъскаш с отдаденост към друго.
Дотогава, не забравяй -
чети, разчитай, опознавай своя свят,
за да преоткриеш багрите на мисълта."