diad011 (Васил Йотов)
233 280
23 mar 2016, 7:06

Отдавна я няма 

  Poesía » Otra
1032 1 5

Отдавна я няма моята къща,

пресъхна реката, чешмата дори.

Понякога спомен в мен се завръща,

котлето с мляко на веригата ври.

Отдавна я няма гората вековна,

от пътя коларски няма следи.

Няма я хорската дума гальовна,

в потури облечени нашите деди.

Отдавна я няма старата круша,

тройната вишна отрупана с плод.

Птиците няма кой да заслуша,

на всякъде пръсна се целия род.

Отдавна тежи ми, тежи ми човек,

сърцето, душата често боли.

Стадо събрано на куп в Егрек,

Господи! Кой го това в нас позволи?

                    В.Й. 19.03.2016г

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??