Отдавна я няма моята къща,
пресъхна реката, чешмата дори.
Понякога спомен в мен се завръща,
котлето с мляко на веригата ври.
Отдавна я няма гората вековна,
от пътя коларски няма следи.
Няма я хорската дума гальовна,
в потури облечени нашите деди.
Отдавна я няма старата круша,
тройната вишна отрупана с плод.
Птиците няма кой да заслуша,
на всякъде пръсна се целия род. ...