Отдавна я няма
Отдавна я няма моята къща,
пресъхна реката, чешмата дори.
Понякога спомен в мен се завръща,
котлето с мляко на веригата ври.
Отдавна я няма гората вековна,
от пътя коларски няма следи.
Няма я хорската дума гальовна,
в потури облечени нашите деди.
Отдавна я няма старата круша,
тройната вишна отрупана с плод.
Птиците няма кой да заслуша,
на всякъде пръсна се целия род.
Отдавна тежи ми, тежи ми човек,
сърцето, душата често боли.
Стадо събрано на куп в Егрек,
Господи! Кой го това в нас позволи?
В.Й. 19.03.2016г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
