15 feb 2007, 11:02

Отегчен

Poesía

909 0 2

Празни пространства,
това е всичко в мен.
Мисли, действия
заключени в един момент.
Къде и кой съм,
това се питах до болка
наранен, но има ли значение
щом съм толко празен, уморен.
В тази вечност търсех
същността си и че душата ми
умира само осъзнах.
Отчаян исках любовта ти,
а от нея вече ме е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

Много ми харесва атмосферата.

2007-02-15T18:54:30+02:00
velina (Велина)

щом съм толко празен, уморен.
Мисля, че трябва да е 'толкоз'
Хареса ми много, съдържателно откъм емоции е, поздрави!!!

2007-02-15T11:05:14+02:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0