15 feb 2007, 11:02

Отегчен

Poesía

906 0 2

Празни пространства,
това е всичко в мен.
Мисли, действия
заключени в един момент.
Къде и кой съм,
това се питах до болка
наранен, но има ли значение
щом съм толко празен, уморен.
В тази вечност търсех
същността си и че душата ми
умира само осъзнах.
Отчаян исках любовта ти,
а от нея вече ме е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

Много ми харесва атмосферата.

2007-02-15T18:54:30+02:00
velina (Велина)

щом съм толко празен, уморен.
Мисля, че трябва да е 'толкоз'
Хареса ми много, съдържателно откъм емоции е, поздрави!!!

2007-02-15T11:05:14+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0