17 dic 2011, 12:19  

Отглеждане на дракони

  Poesía » Otra
720 0 6

мразя тази тъга
тя е сякаш ръка изотникъде
която ме сграбчва
направо за гърлото
и изстисква
сълзящи предчувствия от очите ми
превръща се на змия
и се свива във дупката
издълбана от други тъги като нея
точно под ключицата
и снася яйцата си
и дори да я грабна
и да я хвърля
и да я стъпча с крака
след време в гнездото
отново ще има котило

мразя тази тъга
която отгледана се превръща на дракон
и разперва криле
заемащи целия торакс
и започва да маха с тях
а те са с болезнени шипове
и раздират гърдите ми
спри да махаш
спри да махаш
тъга
с тези груби криле

и я хващам внимателно
обездвижвам я
и я пъхам в найлонов чувал
от онези в които изхвърлям боклука
внимавайки за бодлите ú

моля те
забрани ми
да отглеждам тъги

 

 

 

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поли, много ми хареса.И аз моля да няма тъга.Но за жалост ни дебне и то когато най-малко го чакаш.Поздрави !
  • Допадат ми стиховете ти.
    Поздрави и не отглеждай тъги!
  • Много е хубаво!!!Поздрав!
  • написала си го просто великолепно, напълни ми душата!
    благодаря за удоволствието от прочита!
  • Само ти можеш да си го забраниш.
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...