17.12.2011 г., 12:19  

Отглеждане на дракони

715 0 6

мразя тази тъга
тя е сякаш ръка изотникъде
която ме сграбчва
направо за гърлото
и изстисква
сълзящи предчувствия от очите ми
превръща се на змия
и се свива във дупката
издълбана от други тъги като нея
точно под ключицата
и снася яйцата си
и дори да я грабна
и да я хвърля
и да я стъпча с крака
след време в гнездото
отново ще има котило

мразя тази тъга
която отгледана се превръща на дракон
и разперва криле
заемащи целия торакс
и започва да маха с тях
а те са с болезнени шипове
и раздират гърдите ми
спри да махаш
спри да махаш
тъга
с тези груби криле

и я хващам внимателно
обездвижвам я
и я пъхам в найлонов чувал
от онези в които изхвърлям боклука
внимавайки за бодлите ú

моля те
забрани ми
да отглеждам тъги

 

 

 

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поли, много ми хареса.И аз моля да няма тъга.Но за жалост ни дебне и то когато най-малко го чакаш.Поздрави !
  • Допадат ми стиховете ти.
    Поздрави и не отглеждай тъги!
  • Много е хубаво!!!Поздрав!
  • написала си го просто великолепно, напълни ми душата!
    благодаря за удоволствието от прочита!
  • Само ти можеш да си го забраниш.
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...