26 nov 2021, 15:03

Отговорът откровен

  Poesía
810 0 1

О Т Г О В О Р Ъ Т    О Т К Р О В Е Н

 

 

                                      Пронизваща стрела

                                      изпрати ми луната,

                                      не бе стрела,

                                      а изстребител

                                      във небето златно.

                                      На  залез слънце

                                      смел момък устремен

                                      в небесните простори

                                      напразно търсеше

                                      на истините земни

                                      отговорът откровен.

                                      Не знаеше, обаче,

                                      че когато го намери

  ще се почувства омърсен.

 

 

 

 

1 октомври 2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Янчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...