18 jul 2006, 13:40

Отиде си...

  Poesía
772 0 1
Отиде си-дори не се сбогува,
остави ме загледана в нощта,
след всичко просто отпътува,
а аз оставам сам сама.

Стоя сега в нощта далечна
премислям всяка дума, ход,
но отговор как да измисля,
защо ти с мен си тъй жесток.

Какво не ти достигна още?
Любов ли? Истина ли? Прямота?
Или зад всичко дето вършех
ти виждаш някаква лъжа.

А може би си прав-не мога,
не мога да обичам аз,
но жалко, че не пожела
да вникнеш в моята душа.

Да видиш там във пепелта,
как въглен малък се разпалва,
но ти с безжалостна ръка,
го угаси и сложи края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Би било твърде клиширано да ти кажа,че е хубаво-то е,но вместо това ще напиша,че това стихотворение достигна до сърцето ни...Наистина...Успех!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...