Отиде си-дори не се сбогува,
остави ме загледана в нощта,
след всичко просто отпътува,
а аз оставам сам сама.

Стоя сега в нощта далечна
премислям всяка дума, ход,
но отговор как да измисля,
защо ти с мен си тъй жесток.

Какво не ти достигна още?
Любов ли? Истина ли? Прямота?
Или зад всичко дето вършех
ти виждаш някаква лъжа.

А може би си прав-не мога,
не мога да обичам аз,
но жалко, че не пожела
да вникнеш в моята душа.

Да видиш там във пепелта,
как въглен малък се разпалва,
но ти с безжалостна ръка,
го угаси и сложи края.