Отиде си...
769
0
1
Отиде си-дори не се сбогува,
остави ме загледана в нощта,
след всичко просто отпътува,
а аз оставам сам сама.
Стоя сега в нощта далечна
премислям всяка дума, ход,
но отговор как да измисля,
защо ти с мен си тъй жесток.
Какво не ти достигна още?
Любов ли? Истина ли? Прямота?
Или зад всичко дето вършех
ти виждаш някаква лъжа.
А може би си прав-не мога,
не мога да обичам аз,
но жалко, че не пожела
да вникнеш в моята душа.
Да видиш там във пепелта,
как въглен малък се разпалва,
но ти с безжалостна ръка,
го угаси и сложи края.
остави ме загледана в нощта,
след всичко просто отпътува,
а аз оставам сам сама.
Стоя сега в нощта далечна
премислям всяка дума, ход,
но отговор как да измисля,
защо ти с мен си тъй жесток.
Какво не ти достигна още?
Любов ли? Истина ли? Прямота?
Или зад всичко дето вършех
ти виждаш някаква лъжа.
А може би си прав-не мога,
не мога да обичам аз,
но жалко, че не пожела
да вникнеш в моята душа.
Да видиш там във пепелта,
как въглен малък се разпалва,
но ти с безжалостна ръка,
го угаси и сложи края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Всички права запазени
