skendy (Анжела Скендерова)
7 48
29 ago 2008, 19:09

Отивам си... 

  Poesía » De amor
1204 0 4

Отивам си

 

 

Отивам си, мила… за наше добро…

По пътя свой ще поема…

Ще крача по безмилостно трудни пътеки

в моя безмилостно труден живот!

Ще си мисля отново за тебе

до сетния удар на мойто сърце…

И пак сълзите ще капят

от тъжното… бледо лице…

ще плача отново…

като малко дете,

защото обичам те със цялото си сърце!

А да те имам не мога!

Да те докосна не трябва…

Дори мечтите мои са грях!

Ще плувам безкрайно

във спомени… онези,

топлещи сърцето разбито!

Ще прося за теб! И все за тебе ще питам!

И името твое ще крещя…

Ще жадувам за твоите устни

тъй сладки… да целуват мен!...

Но не тъгувай, мила!

Живота пред теб е сега!

Ще бъдеш щастлива,

дори и без мойте слова!

Любовта невъзможна

най-силно боли!

Но ще тлее жар в моите очи,

с надежда…

че усмивката твоя ще видя от далеч!

Да ме стопли в студения ден…

О, аз ще чакам!

Само за теб ще шептя!

Ще живея със спомена за отминалите времена!

За всеки миг откраднат,

за твойта топлина…

Ще живея в минало,

молейки за бъдеще,

жадувайки за миг със теб,

мечтаейки за твоите устни!

Не взимай сълзите мои!

Ще видиш тъгата,

събрана в очите!

Дай ми последна целувка…

че вече ще тръгвам,

а искам само твойте устни

прясно да помня!

Обичам те, а не трябва!

Ще живея, за да те чакам!...

За да те видя отново... там, във нашия Рай!

© Анжела Скендерова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??