Отивам си...
Отивам си
Отивам си, мила… за наше добро…
По пътя свой ще поема…
Ще крача по безмилостно трудни пътеки
в моя безмилостно труден живот!
Ще си мисля отново за тебе
до сетния удар на мойто сърце…
И пак сълзите ще капят
от тъжното… бледо лице…
ще плача отново…
като малко дете,
защото обичам те със цялото си сърце!
А да те имам не мога!
Да те докосна не трябва…
Дори мечтите мои са грях!
Ще плувам безкрайно
във спомени… онези,
топлещи сърцето разбито!
Ще прося за теб! И все за тебе ще питам!
И името твое ще крещя…
Ще жадувам за твоите устни
тъй сладки… да целуват мен!...
Но не тъгувай, мила!
Живота пред теб е сега!
Ще бъдеш щастлива,
дори и без мойте слова!
Любовта невъзможна
най-силно боли!
Но ще тлее жар в моите очи,
с надежда…
че усмивката твоя ще видя от далеч!
Да ме стопли в студения ден…
О, аз ще чакам!
Само за теб ще шептя!
Ще живея със спомена за отминалите времена!
За всеки миг откраднат,
за твойта топлина…
Ще живея в минало,
молейки за бъдеще,
жадувайки за миг със теб,
мечтаейки за твоите устни!
Не взимай сълзите мои!
Ще видиш тъгата,
събрана в очите!
Дай ми последна целувка…
че вече ще тръгвам,
а искам само твойте устни
прясно да помня!
Обичам те, а не трябва!
Ще живея, за да те чакам!...
За да те видя отново... там, във нашия Рай!
© Анжела Скендерова All rights reserved.
