24 ene 2019, 17:01

Отивам си

  Poesía
1K 0 0

ОТИВАМ СИ

 

Отивам си... Навън нощта виделее –
простора разлиства за новия ден.
Два куфара минало... Пътя къде е?
Много посоки... Коя сега е за мен?

 

Кой е ненужния? –Той, или Аз?
Черна е картината, пастелно черна.
До омраза отчуждени сме... до бяс.
Мълнии пронизват душите неверни.

 

Отдавна се срутиха крехки мечтите.
Сърцата се превърнаха в ледени бучки.
Още ни свързваха гордости скрити
и по лицата подредените бръчки.

 

Отивам си... Дали животът свърши?
Просто е някак си... и без прошки...
Една клонка от него с ек се откърши.
Ще поникнат ли нови в моите нощи?

 

23 01 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...