Отивам си завинаги!

Когато бях млад,

усещах аз любов,

няма  милост - само нов покров,

нито трепет нов,

обръщам нова страница,

прекрачвам тази граница.

Къде останах аз,

изпаднах във екстаз,

дадох газ до дупка,

но свих се във черупка.

Уви, ненужно бе!

Така дори поне...

Какво ли ще ми донесе?

Бъдеще трънливо,

сиво и безкрайно,

чакам своя час,

уви - минава бавно,

времето, което аз с ръка на сърцето

благославях тайно.

Знайно и незнайно!

Някой друг живя!

Роди се и умря!

На същата земя!

Където е пръстта

и моята душа - 

роди се, спря, живя,

и после си отиде!

Каква ли тишина,

ще чуя след това,

пред същата врата,

която се отвори,

а после се затвори,

Авгиеви обори да чистя аз не щях.

Съвсем не ме е страх,

да видя там отвъд...

Каквото и да стане,

все някой ще се хване,

на същата игра,

която беше тук,

и чувам този глас.

Живей! Ти си добър човек!

Каквото и да кажа,

аз пак ще се омажа,

живея аз сега - тотален непутист,

един носител на нова вяра,

един фалшив пророк,

една цигара,

неспазен срок.

Каквото мога,

направих,

забравих,

изоставих,

и тъй не си представих,

там новата вълна,

залива пак брега!

Приятелите стари,

какво ли ще стовари,

Бог върху раменете им,

и чувам "Помогнете ми!

Животът е напаст,

за някои от нас е жива пропаст!

Недей изпада във зейната паст!"

А просто чакай ти своя съден ден!