14 oct 2015, 1:21

Отказ от страсти

559 0 7

Любовни сигнали ли долавям?

Или разбъркани мисловни листи?

С тази своя дарба се прославям.

Отчитам всичко, за да се почисти.

 

А към мен насочват се отвсякъде

желания, копнежи или блянове.

Но студеният ми фронт отсякъл е

пътя им, осеян с нежни хрянове.

 

А те не спират да се опитват.

Сменят само своите източници.

Пускат се на воля да отлитат,

търсейки ме като безконечници.

 

Аз не искам да съм техен склад.

Да затрупвам с тях старата колекция

от черно-бели филми във разпад,

пазейки ги за последната прожекция.

 

Не, не съм безчувствена особа.

Не мога с любов всеки да обгръщам.

Моята усмивка е и моята прокоба.

Тя спира ме все да се завръщам

 

към безкрайните, спокойни поля.

Но не ще и тръгна към гората,

където порой от страсти се изля.

Аз оставам във хралупата позната!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко странно е отношението на отделните личности.
    Това стихотворение е типичен пример за това, че хората имат различни вкусове.
    Много благодаря отново, Велине!
  • Имаш невероятни попадения тук!!! Много ми хареса и стихът, и настроението, и прекрасните сравнения! Отново поздрави, Белназ!
  • Благодарности!
  • В такъв случай - съжалявам, че ви принуждавам да се докосвате до буламачи, публикувайки тук.
    Благодаря за откровеността в коментарите!
    Хубав остатък от деня желая!
  • Аз не се сравнявам с другиго, още по-малко с велики имена.
    Аз се сравнявам единствено с вчерашното ми Аз, удовлетворена от днешното.
    А подправките слагам по мой вкус. Не насилвам никого да накуси от него.
    Разни хора, разни идеали, както е казал Алеко Константинов.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...