Отклонения виждам във всички и във всичко.

Дезориентацията напоследък. Станал съм пълно психо!

Говоря глупости и груби думи - нечовешки.

Защо ли? Заради няк‘ви тегоби,  момчешки.

Защо ли ми трябваше с Това да се занимая?

Никаква полза вече не виждам от тава и нехая.

Колко лошо от лошото идва, та чак плаши.

Студенината предава се от хитри на глупаци.

Антикварна стойност дали има моята съвест?

Защото тя остана поокъсна, но не оцапана с мъст.

Буря усещам от грешки, натрупани от наивност,

идваща да ми вземе и малкото разсъдливост.

И до кога така, с тези сиви дни и празни моменти?

Дали е наказание за преди? Дали сме Му просто пешки?

Давя се в собственото си сладко душевно вино.

Mоралът ми пада, мислейки за нещо грешно и диво.