vesi-lina (Веска Алексиева) vesi-lina (Веска Алексиева)
1 173
8 jun 2006, 21:47

ОТКРАДНА СЪНЯ МИ

  Poesía
1.3K 0 10
Открадна съня ми.
А знаеше, че само там
истински с тебе
се виждам.
Остави камбани в мен
да крещят,
наряза нощта ми
на мигове,
започвам след малко
да ги броя.
Ще болят, но по-жива
искам утрото да ме свари.
Открадна съня ми.
Сега си върви!
Наклони небето,
да си тръгне нощта!
Тръгни си и ти!!
Вземи и ехото!
Нека спрат
тези крещящи камбани!
Да дойде утрото и
по-мъдра от вечерта
да ме свари...
Върви си! Не чу ли!
Не мога да спя.
Ти открадна съня ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Веси...моят откраднат сън го описах така:
    -Сън заспивам Обич моя
    ти защо ме призова?
    Страх те е без мен да бъдеш
    сам сред нощната тъга!

    Все така зовеш ме нощем
    и открадваш ми съня.
    Мислите ми обладаваш
    и крещиш:"Ела..!Ела!

    Поздрави за стиха!
  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    Поздравления.
  • mili_bg (Милена Христова)
    mili_bg (Милена Христова)
    Понякога това безсъние е доста сладко!Хубав стих!Усмивки!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Радвам се,че стихото ми стигна до вас и ви е докоснало!
    Благодаря на всички!
  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    "наряза нощта ми на мигове"
    Един миг отразява вечността,всичко е абстрактно.
    Вечни са стиховете ти.
    ПОЗДРАВ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0