Семена от звездите събрахме,
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме
на телата, изтъкани от нежност
и безсмислието до болка ранихме,
издигайки се над нашата тленност.
Хоризонтът в очите взривихме
с отблясъци от лагуната лунна,
реки от страсти разкрихме
в един акорд със сърцето-струна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse