Откровение
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме
на телата, изтъкани от нежност
и безсмислието до болка ранихме,
издигайки се над нашата тленност.
Хоризонтът в очите взривихме
с отблясъци от лагуната лунна,
реки от страсти разкрихме
в един акорд със сърцето-струна.
Откраднахме и лъч от светлината...
награда - миг безсмъртие.
Грешката от рая избрахме
пред очите на древно разпятие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados