Откровение
Семена от звездите събрахме,
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме
на телата, изтъкани от нежност
и безсмислието до болка ранихме,
издигайки се над нашата тленност.
Хоризонтът в очите взривихме
с отблясъци от лагуната лунна,
реки от страсти разкрихме
в един акорд със сърцето-струна.
Откраднахме и лъч от светлината...
награда - миг безсмъртие.
Грешката от рая избрахме
пред очите на древно разпятие.
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме
на телата, изтъкани от нежност
и безсмислието до болка ранихме,
издигайки се над нашата тленност.
Хоризонтът в очите взривихме
с отблясъци от лагуната лунна,
реки от страсти разкрихме
в един акорд със сърцето-струна.
Откраднахме и лъч от светлината...
награда - миг безсмъртие.
Грешката от рая избрахме
пред очите на древно разпятие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Евгениев Всички права запазени
