Откровение
Откровение
Светът е сътворен за двама,
но сега съм аз сама.
Допуснах да си отидеш ти,
да си отидеш от моята съдба.
Мъката раздиря ми гърдите,
сърцето спира за по миг,
щом спомена се връща,
или отново видя твоя лик.
Да, казах край на нашия живот
и отдалечих се аз от тебе.
Но знай сърцето се не подчинява
и желае те още до мене.
Опитах се да те забравя
и да живея аз сама.
И всеки път, щом те зърна
да бъда силна и да устоя.
Но да знаеш нищо не става,
когато разума те води.
Сърцето винаги побеждава
и ние сме нему роби!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дивата Todos los derechos reservados
