27 июн. 2006 г., 19:50

Откровение

1.1K 0 2

Откровение

 

Светът е сътворен за двама,

но сега съм аз сама.

Допуснах да си отидеш ти,

да си отидеш от моята съдба.

 

Мъката раздиря ми гърдите,

сърцето спира за по миг,

щом спомена се връща,

или отново видя твоя лик.

 

Да, казах край на нашия живот

и отдалечих се аз от тебе.

Но знай сърцето се не подчинява

и желае те още до мене.

 

Опитах се да те забравя

и да живея аз сама.

И всеки път, щом те зърна

да бъда силна и да устоя.

 

Но да знаеш нищо не става,

когато разума те води.

Сърцето винаги побеждава

и ние сме нему роби!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...