airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
21 nov 2010, 22:26

Откровение 

  Poesía
792 0 14

Артисти във душата си навлечена

със хиляди моментни предразсъдъци

пред вечното дали ще срещнат "изгрева" -

със чакащите тихо техни спътници...

Хомотите си лесно ще изнижат ли,

най-чужди за отровата да бликнат -

със своите сърца в любов обшити

и мъдрост закопчана в светла истина...

 

 

          част 1 


  От едната страна.


Във дъното на глуха улица,

досам самия прашен край,

стоеше седнала една старица

с лице посърнало сред градски вой.

Тъга, боклук и прахоляци

танцуваха сред този пущинак,

раздухал с пръстите си вятърът побратим -

забързаният тичащ единак.

А бедната старица не помръдва

в окото ù прашинките сълзят,

а може би се стичат от веслата,

гребящи в раната ù, без да спрат.



  * * *




  От другата страна.


Сред мека есенна картина

в градина паднал листопад,

там в топлото на чакащата зима

стоеше пак старица сред листак.

От пъстрия килим летеше есен

и кичеше със цвят косата сняг,

а тя безмълвна, сякаш  тиха песен,

стоеше,  спряла времето - живот.



        Част 2


  Срещата.


Последната сълза и тя оттече

и бедната старица веч разбра,

че земният живот е тъй далече,

сега летеше горе над света.

По пътя си видя оназ градина,

помоли се за малко да поспре.

Погледна "нямата" и я попита:

-Коя си? Тук била ли съм преди?

-Градината позната  пред очите  ти

 любов зазидана в омраза не цъфти,

огледай се дълбоко във душата си,

ще видиш аз съм  твоето  сърце.



           Част 3


  Вечна.


Политнала пречистена душата,

изминала отрудения път.

Отгоре чула нежната соната -

на любовта човешка

носел се звукът.




© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??