Откровение
Артисти във душата си навлечена
със хиляди моментни предразсъдъци
пред вечното дали ще срещнат "изгрева" -
със чакащите тихо техни спътници...
Хомотите си лесно ще изнижат ли,
най-чужди за отровата да бликнат -
със своите сърца в любов обшити
и мъдрост закопчана в светла истина...
част 1
От едната страна.
Във дъното на глуха улица,
досам самия прашен край,
стоеше седнала една старица
с лице посърнало сред градски вой.
Тъга, боклук и прахоляци
танцуваха сред този пущинак,
раздухал с пръстите си вятърът побратим -
забързаният тичащ единак.
А бедната старица не помръдва
в окото ù прашинките сълзят,
а може би се стичат от веслата,
гребящи в раната ù, без да спрат.
* * *
От другата страна.
Сред мека есенна картина
в градина паднал листопад,
там в топлото на чакащата зима
стоеше пак старица сред листак.
От пъстрия килим летеше есен
и кичеше със цвят косата сняг,
а тя безмълвна, сякаш тиха песен,
стоеше, спряла времето - живот.
Част 2
Срещата.
Последната сълза и тя оттече
и бедната старица веч разбра,
че земният живот е тъй далече,
сега летеше горе над света.
По пътя си видя оназ градина,
помоли се за малко да поспре.
Погледна "нямата" и я попита:
-Коя си? Тук била ли съм преди?
-Градината позната пред очите ти
любов зазидана в омраза не цъфти,
огледай се дълбоко във душата си,
ще видиш аз съм твоето сърце.
Част 3
Вечна.
Политнала пречистена душата,
изминала отрудения път.
Отгоре чула нежната соната -
на любовта човешка
носел се звукът.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
!
