Откровение
Директно откровение,
как потули едно творение,
без дъх на вдъхновение
и любов!
Жив бях, в духа на един свят,
красив, изпълнен с пъстър цвят,
свободен и не потиснат спях,
ами сега?
С ръце в земята, съдби копая,
и мисля, как и какво да правя,
мечтата някак да си извадя
от тесния гроб!
Вземи си от мойто откровение,
съжаление от човек без зрение,
истина без повторение,
кървяща болка!
Как боли, проклета рана,
всяко утро, когато стана,
мечта ухайна, но разпиляна,
в главата си ми ти!
Каквото и да правя,
плувам, а се давя,
с отровата ти се храня,
обичам те!
Така и не разбрах,
забрава, обвита в прах,
мъжки сълзи пролях,
без теб няма свят!
Рицар с пробита броня,
жив труп, душа в агония,
стоя пред теб и се моля,
върни се тук!
Слънчеви прекрасни дни,
сбъдващи нашите мечти,
мачкащи, зелени треви,
на онзи хоризонт!
Прегърнати от доверие,
без следа от съмнение,
отдадени на уединение,
една мечта!
Върни се в мойте дни,
животът ми има две страни,
от сърцето изровени истини,
не искам да умра!
Това е то, моето откровение,
битка, между мрачно погребение
и цветисто възнаграждение
за обичта ми към теб!
Р. Христов – Темногром
20.02.2014 г.
© Тангра Перник Todos los derechos reservados