12 jun 2013, 14:49  

Откровение

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Откровение

 

                                                       От тук, от гурбета далечен

за дома си ден и нощ мисля, 

но мен дали някой милее –

това е подробност излишна.

Гласовете поне да ви чуя,

писъмце от вас да получа

едничка утеха за мен е,

но... все по-рядко се случва.

Голяма е моята мъка.

Докога горчилка ще пия?

Защо ми увисва ръката,

която аз с обич подавам?

А зарад вас съм чак тука,

да помогна колкото мога.

но ще дойде време, когато

аз помощ ще търся. Тогава?

Ще чакам самотна и взряна

все някой врата да отвори,

на майчина обич в замяна

със своята да отговори.

Дано го дочакам туй време,

но нещо в душата ме пита:

щом днес от далеч ви дотягам,

какво мога утре да чакам?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един приятел веднъж каза-"Какви хубави деца бяха,какви хубави магарета станаха!"-и донякъде е прав...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...