Откровение

                                                       От тук, от гурбета далечен

за дома си ден и нощ мисля, 

но мен дали някой милее –

това е подробност излишна.

Гласовете поне да ви чуя,

писъмце от вас да получа

едничка утеха за мен е,

но... все по-рядко се случва.

Голяма е моята мъка.

Докога горчилка ще пия?

Защо ми увисва ръката,

която аз с обич подавам?

А зарад вас съм чак тука,

да помогна колкото мога.

но ще дойде време, когато

аз помощ ще търся. Тогава?

Ще чакам самотна и взряна

все някой врата да отвори,

на майчина обич в замяна

със своята да отговори.

Дано го дочакам туй време,

но нещо в душата ме пита:

щом днес от далеч ви дотягам,

какво мога утре да чакам?