Откровение
1.1K
0
1
Откровение
От тук, от гурбета далечен
за дома си ден и нощ мисля,
но мен дали някой милее –
това е подробност излишна.
Гласовете поне да ви чуя,
писъмце от вас да получа
едничка утеха за мен е,
но... все по-рядко се случва.
Голяма е моята мъка.
Докога горчилка ще пия?
Защо ми увисва ръката,
която аз с обич подавам?
А зарад вас съм чак тука,
да помогна колкото мога.
но ще дойде време, когато
аз помощ ще търся. Тогава?
Ще чакам самотна и взряна
все някой врата да отвори,
на майчина обич в замяна
със своята да отговори.
Дано го дочакам туй време,
но нещо в душата ме пита:
щом днес от далеч ви дотягам,
какво мога утре да чакам?
© Николинка Русева All rights reserved.
