3 nov 2005, 15:07

ОТКРОВЕНИЯ

  Poesía
1.5K 0 7

ОТКРОВЕНИЯ

 

Спомен от времето, прекарано с теб,

ранява душата, обсебва и мислите…

Не мисля за друго, за спомена само...

Във мисълта ми твоя образ изгрява.

Лъчите на изгрева проникват през тялото,

лъчите на спомена променят сърцето…

Вървя по алеята с теб, но те няма…

И сядам по пейките с теб, но те няма..

Спомена само при тебе ме връща.

Къде си и как си? – се питам във нощите…

Морето остана далече в мечтите ни,

когато на лунна пътека се вричахме…

във вярна любов…

Не обещавахме вярност след време отминало…

Обичах те истински чисто…

но спомена връща ме в минало,

когато със теб си мечтаехме -

За бъдеще с щастие вечно!!!

Намерих те моя любов!!!

Излъгах, а после загубих…

Виновна съм, зная и плащам…

Със  сълзи в очите и нощи безсънни…

Детето ми мило, ме връща от спомена… -

Мамо обичам те!!!…

Обичам те! - казвам ти тихичко,
само в съня си...

И пак се събуждам!!!!!

 

 

13.07.1999г.. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АНИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ме развълнува, страхотно е и много тъжно.Но продължавай напред.Много усмивки и от мен!!!
  • И от мен...ДОБРЕ ДОШЛА!Прекрасен стих.Докосна ме!
  • Благодаря на всички за милите думи..Едва сега се осмелявам да споделя с някого това което ме е вълнувало някога.... Но няма по голямо щастие да имаме възможността МАКАР И СЛЕД МНОГО ГОДИНИ да поправим грешката или поне да имаме сърце и доблест да кажем.. ПРОСТИ МИ АЗ СГРЕШИХ!!!
  • "Да грешим е човешко...овек понякога греши, но мн есто малка грешка голямо щастие руши!"

    6...и бъди силна....с теб съм...
  • Нямаше ме няколко дни и сега виждам, че сайта се е обогатил с още един талантлив автор Добре дошла, Ани! Стихотворението ти е чудесно.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...