20 ene 2007, 7:20

Откровения

  Poesía
865 0 0
Откровения / Ралица 2

Знаете ли какво е красиво момиче?
Да, на всички се харесва тя.
Може да накара всеки да я обича,
Но към никого да не обърне глава.

Знаете ли какво е да обичаш по дрехите?
Да, да гледаш как е облечен той и колко е богат.
Да не може да изреди пред теб успехите
Си и с парите на баща си да купи целия свят.

Знаете ли какво е да пишеш поезия?
Не, не просто защото имаш някаква муза.
А защото искаш да опиташ от славата,
Да напишеш стих е като копринена блуза.

А знаете ли какво е високомерно момиче?
Да, тя се държи сякаш притежава целия град.
Трудно и е дори и песен да заобича,
А какво ли остава за някой човек непознат.

Ами знаете ли какво е да си от висините?
Точно - да гледаш хората отгоре и да се смееш.
Действията си да броиш към добрините
И да знаеш, че навсякъде задължително ще успееш.

Знаете ли какво е да харесваш лъскави неща?
Да, да търсиш всичко красиво само ако е скъпо.
Да обичаш нещата, излъчващи само златна светлина,
Но те не струват нищо, дано го забележиш, скъпа.

Знаете ли какво е да лепваш на някого етикети?
Или група хора,която всички други да одобрява?
Да, едните да са отхвърлени обнадеждени поети,
А другите са "готини пичове" и всичко решават.

***

Има ли смисъл да си задаваме въпроси,
Когато няма да се намери кой да се защити?
Единственото, за което бих простил,
Е ако знам, че всички ще бъдете по-добри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...