ДЖЕЙМС72 (Марто)
17 6
28 jul 2007, 17:35

ОТКРОВЕНИЯ ОТ ТЪМНАТА СТРАНА 

  Poesía
871 0 3
В дните си на горест и уединение,
мечтаех си да зърна своето спасение,
което да премахне тъй дългото забвение.
... Преминах през период без всякакво движение
посърнал, свит във себе си, лишен дори от капка
въображение.
Живеех тъй - от ден за ден, подобно на каторжник,
изпратен в заточение.

Очакващ сетния си час - смирено, тихо,
склонил глава под ударите на камшика:
Смъртта - тъй чаканото избавление!
И болките.
И мъките прииждаха във мен като тайфун,
вилнеещ всеки ден.
Измъчвах се, крещях от болка от тази самота
тъй, както тигър, когато е ранен.
И дългите ръце на лудостта и мрака
ме чакаха да вляза в тях смирен -
пречистен и молещ се да бъда победен.
Но вярата ми в Бог като последен пристан
бе силна и непобедима.
Успях да грабна себе си от жаждата
за смърт необяснима.
Дочул молитвите,
към мене Неговата благодат се беше устремила
донасяйки ми
ДУХ
И СВЕТЛИНА, 
И СИЛА.                                                1995 

© Марто Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен да повярваш в БОГ е равносилно на това да повярваш в СЕБЕ СИ.Наистина много ми хареса,а и прочетох и останалите ти стихове.Откровенни са и ми харесват.
  • Но вярата ми в Бог като последен пристан
    бе силна и непобедима.
    ...
    !!!
  • Поезията родена от Божията вяра е най-чиста.Стихът ти звучи като псалом.Хареса ми много.Успех и добре дошъл.Публикувай още стихове на тази тема...Да пишеш за Бога значи да говориш с Бога.Поздравления!
Propuestas
: ??:??