Jul 28, 2007, 5:35 PM

ОТКРОВЕНИЯ ОТ ТЪМНАТА СТРАНА

  Poetry
1.1K 0 3
В дните си на горест и уединение,
мечтаех си да зърна своето спасение,
което да премахне тъй дългото забвение.
... Преминах през период без всякакво движение
посърнал, свит във себе си, лишен дори от капка
въображение.
Живеех тъй - от ден за ден, подобно на каторжник,
изпратен в заточение.

Очакващ сетния си час - смирено, тихо,
склонил глава под ударите на камшика:
Смъртта - тъй чаканото избавление!
И болките.
И мъките прииждаха във мен като тайфун,
вилнеещ всеки ден.
Измъчвах се, крещях от болка от тази самота
тъй, както тигър, когато е ранен.
И дългите ръце на лудостта и мрака
ме чакаха да вляза в тях смирен -
пречистен и молещ се да бъда победен.
Но вярата ми в Бог като последен пристан
бе силна и непобедима.
Успях да грабна себе си от жаждата
за смърт необяснима.
Дочул молитвите,
към мене Неговата благодат се беше устремила
донасяйки ми
ДУХ
И СВЕТЛИНА, 
И СИЛА.                                                1995 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

  • За мен да повярваш в БОГ е равносилно на това да повярваш в СЕБЕ СИ.Наистина много ми хареса,а и прочетох и останалите ти стихове.Откровенни са и ми харесват.
  • Но вярата ми в Бог като последен пристан
    бе силна и непобедима.
    ...
    !!!
  • Поезията родена от Божията вяра е най-чиста.Стихът ти звучи като псалом.Хареса ми много.Успех и добре дошъл.Публикувай още стихове на тази тема...Да пишеш за Бога значи да говориш с Бога.Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...