1 ene 2018, 14:12

Откъде се ражда красотата?

  Poesía
707 0 2

Откъде се ражда красотата?

 

– Аз тук със теб
не съм съгласен
и не,
не мога да приема,
че видиш ли във
вакуума безгласен
е базата на всеки гений,
че просто хей така,
от нищото се ражда
красотата!
А грешките допускани по пътя,
а драмата:
"Дали си струва?",
среднощното будуване
със поглед сънен
и поривът начален и безвкусен?!

 

– Така е,
напълно си прав!
Изискват се много усилия,
но кажи ми,
когато беше дете
петгодишно
и нямаше още изящни умения,
не те ли привличаха
зелените хълмове
обсипани с цвят и гадинки?
Не се ли усмихваше на всяко
растение,
на всяко крило пеперудено
и трепетливите шарени сенки?
Какво те привличаше в тях,
преди да навлезеш във свят
на правила и пропорции?

 

Художникът Пабло Пикасо,
рисувал натура прекрасно,
наравно на Рубенс и Рембранд,
но не спирал и търсил, с бои и със четка,
за да стигне момента когато
на възраст преклонна,
с едно топване само във кофа с боя,
с движения три и без да поправя,
върху гладко стъкло, бик нарисувал!
Десетки години на труд упорит,
за да стигне великите майстори,
след което обратно поел
към първичния
детски инстинкт за игра!

 

Така е!
Изискват се много усилия
за да хванеш красивото
с две, три движения само!

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...