Jan 1, 2018, 2:12 PM

Откъде се ражда красотата?

  Poetry
702 0 2

Откъде се ражда красотата?

 

– Аз тук със теб
не съм съгласен
и не,
не мога да приема,
че видиш ли във
вакуума безгласен
е базата на всеки гений,
че просто хей така,
от нищото се ражда
красотата!
А грешките допускани по пътя,
а драмата:
"Дали си струва?",
среднощното будуване
със поглед сънен
и поривът начален и безвкусен?!

 

– Така е,
напълно си прав!
Изискват се много усилия,
но кажи ми,
когато беше дете
петгодишно
и нямаше още изящни умения,
не те ли привличаха
зелените хълмове
обсипани с цвят и гадинки?
Не се ли усмихваше на всяко
растение,
на всяко крило пеперудено
и трепетливите шарени сенки?
Какво те привличаше в тях,
преди да навлезеш във свят
на правила и пропорции?

 

Художникът Пабло Пикасо,
рисувал натура прекрасно,
наравно на Рубенс и Рембранд,
но не спирал и търсил, с бои и със четка,
за да стигне момента когато
на възраст преклонна,
с едно топване само във кофа с боя,
с движения три и без да поправя,
върху гладко стъкло, бик нарисувал!
Десетки години на труд упорит,
за да стигне великите майстори,
след което обратно поел
към първичния
детски инстинкт за игра!

 

Така е!
Изискват се много усилия
за да хванеш красивото
с две, три движения само!

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...