Откъс от поемата "Песни за България"

3/ Ти трябваше да победиш или загинеш!

Друг изход просто нямаше за теб!

Ти през Арената на вековете мина,

със гладиаторския  кървав меч!..

Нима от някого очакваше пощада?!

Ти беше в битки на живот и смърт!

Живота  трябваше със меч да се изстрада…

И Правдата! И собствения път!…

4/  Като с ръка засипва времето следите…

Изгрява Слънцето ти  в ранните зори…

И ехото от мъжеството на дедите

не глъхне  и във тъжните ти дни!..

Сред грохота могъщ на конските копита,

при изгрева, от битки зачервен,

с Десницата, която  врагове помитеше,

ти срещаше настъпващия Ден!

5/ Когато шепата надъхани спартанци,

дошли от степите със Аспарух,

празнуваха победите си с буйни танци,

укрепваше и  бойния  ти дух…

И с първите ти прещъпални стъпки,

закрачи с теб един корав народ,

способен  да те люби със синовни тръпки,

способен и да мрази цял живот!..

Той своята Съдба без хленчене изстрада…

Той не веднъж със името ти мря!

Прекърши врагове не чакайки пощада

и тъй до край на поста си стоя!..

Той плака и мъсти за Свободата мъртва!

И мъката в  сърцето му лежа.

Сърцето го боля за всяка свидна жертва…

Той стискаше, юмрука на гнева!

 Една земя, тъй търсена и тъй  желана,

като прохладна сянка в летен зной;

способна да затвори, всички стари рани;

да даде огнище и мечтан покой!..

Една земя като надежда стара, близка,

която в селски длани не  тъжи!

Способна да даде  и Търновград и Плиска,

красива, като влюбени очи!..

5/     Една напираща мечта за рожба първа,

крепише здраво нашите деди.

И с жаждата на  майката, деца да кърми,

Желаеха да имаш дълги дни!

Но знаем днес, от твойте стари летописи,

За битките за Плиска и Преслав…

Не си гуляла ти в дворци  със кипариси….

И страдал е народа ти корав!

6/   О, зная аз : И ти обичаш потни длани,

полята житни, топлите бразди,

и плодородието  в летните хармани

и нощите, със едрите звезди!

Обичаш изгревите чудни над страната.

И кладите изгарящи нощта.

Мечтаеш за  огнища топли  във селата,

за влюбените погледи в света!

Обичаш  празници  по селските мегдани….

Кращенките и сватбите с  игри…

Закачките и дрънкането на гердани…

Събудените хора призори...

7     Във час на мълчание, на равносметка,

се питам, Родино, какво съм ти дал?!

Щом тегля чертата под своята сметка,

Аз виждам, че само след теб съм вървял!..

О, аз съм частица нищожна от тебе,

а цяла вселена,  от тебе съм взел,

с небето с звездите и с твоя дъх хлебен,

и твоето верую аз съм приел!

Българио,  аз съм твой син анонимен…

Не чакай от мене дела на герой!

Аз нямам ни  слава, ни подвиг, ни име,

но с всичко което е мое, съм твой!

8         И ако някога задъхано ме призовеш,

аз остър меч,  в ръцете ти ще стана!

С острието му врага си ти да прободеш!..

Бъди! Това е твоята закана!

1.                                          1  Ах люти са твоите  рани, Родино…

И тъжни били са твоите  дни…

Но ти си хиляда и триста годишна…

О, още хиляда и триста бъди!