Твоите ръце ме галят,
а аз тихичко до тебе лежа.
Тишината е нежна и лека,
нарушава я само дъжда.

Ти прокарваш вглъбено
пръстите си в моята коса.
Потъваме и плуваме заедно

в нашата обща мечта.

Мога да усетя върху своята кожа
целувките на твоите устни.
Толкова са меки, горещи...
сладки и ужасно вкусни!

Капките отвън напират,
своя плач проливат навред.
А ние тихо се обичаме,
сякаш отделени от този сюжет.
Сякаш сме в миг,
от времето откъснат.
Нашият миг -
съвършен, непрекъснат.

.........

Ето ме... в стаята тъмна...
и някак ме пари под миглите влажни.
Разтварям ги плавно и виждам - 
по стъклото се спускат капчици снажни.
Танцуват надолу, 
играят в захлас.
Изящно чертаят
дъждовен атлас.

Леко омаяна от тази картинка,
ръка протягам, в търсене на нещо.
Теб търся...
ръцете ти... 
и онова усещане горещо...
Ала ето я...
онази болка,
която си позволих
за миг да забравя.
Заспах и те сънувах -
че нощта двама ни улавя.

Че ни носи вплетени
в тъмната си гръд...
Че с пръста си ме галиш,
по тялото чертаеш път.

Но сън беше...
и аз съм напълно сама.
Сюжетът си е същият - 
дъжд, мрак, тишина...
А онзи миг,
откъснат от безкрайното време,
сега е мъчителен и тежък,
сега е болка
и бреме...