Отлетяло село
Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата.
Тъжно се усмихват керемидите на селото.
По ръцете му прозрачна стича се водата.
Пътя към завръщането пак поела съм.
Портата е друга. Вече съм го казвала.
И цветята във градината са променени.
Сърцето ми е извор, спомен и носталгия,
а геранът в двора свил се е и дреме.
Баба във престилката събрала круши,
крета с нейната усмивчица приведена,
сякаш ей сега ще ги остави и ме гушне
с прегръдката, която беше за последно.
Само че сама си сплитам днеска плитките
и се чувствам все едно изгубено петаче.
Отлетяло село. Виждам го във ято птици.
Онемяла съм. И много тихо ми се плаче.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Наистина много хубаво, образно! Обичам стихотворения за селото. Поздравления!
-
Много е хубаво!
-
.........................!
-
Възхищавам ви се.
С уважение. -
Отлетяло село. Виждам го във ято птици.
Онемяла съм. И много тихо ми се плаче.
Сякаш гледах филм. Цял един човешки живот и това е последния кадър от филма. И...малко тихо ми се плаче...
Ани, благодаря за хубавия стих!!! -
!!!............!!!........!!!
------------------------------------
ЙЕСССССССС! -
То миналото в теб е и е живо-
лятото,герана, двора,
детството ти- запази го
светъл оставила взора...
посветено на стиха ти и чувствата , които той събуди в мен...
Благодаря! -
!!!
-
Едно петаче в твоите очи,
огрява днес тъмата.
Не е уж златно, а блести
и топли, гали ми душата.
Когато мъката се свий
на топка в мойто гърло,
със твойта обич ме завий,
поспри ме, да побъбрим.
И с двете, топлите ръце
предай ми малко сила.
Приятелското ти сърце
за мен вода е жива!
Нямам думи как ми подейства стиха ти, мила Ани!!! Невероятни са стиховете ти за селото! Какви спомени събуди в мен...С много, много обич! -
едно от най-хубавите ти стихотворения...
едно от най-хубавите в сайта. -
да. Тук се плаче...*
-
Ани, топло ми стана, че на толкова много хора им се плаче
Има защо и все повече ще има, когато умират и непреходни ценности. Харесах стиховете и искреното чувство, което носят. -
Доплака ми се като го прочетох, мило ми стана. И аз си спомних за крушите и за асмата...и за плитките...
А как ми се иска да мога да летя, за да го стигна това село!
Много топъл стих. Много ми хареса. Благодаря за емоцията! -
Венци, точно това е чувството, когато пиша за село, за детството си, за всички отлетели хора, които ме обичаха....
Благодаря! -
Странен животът и странен светът.
Сякаш нечетена книга.
Никого вече не срещаш на път.
Никой не те застига.
Съмва ли? Стъмва ли? Зрак или здрач?
Къщи не пеят не плачат.
Гарванът,черният,станал кълвач.
Гарван пък станал кълвачът.
Снощи бе всичко на свойте места.
Всичко несвестно и свестно.
Нещо е станало до сутринта-
някой света е преместил.
С черните,с белите,с нашите дни.
С нощите. Звездни. Беззвездни.
И се озърташ на всички страни-
цял свят за миг да изчезне?
.....
Андрей Андреев
---
Ани... -
Много мил стих! Събужда спомени от детството ми. Благодаря ти!
-
Описала си моята баба и нейната градина...
И моите чуства си предала...Благодаря ти! Много!!! -
Красиво тихо елегично чувство. Осмисленост на емоцията - физическото време е отминало и се е превърнало в трайна емоционална територия в дълбоко личния свят на лирическата героиня - романтичен спомен по отминалото детство... Греят стиховете ти, Ани! И болят!
-
Разтърсваща творба!!!
-
Пълно с носталгия стихотворение!Замисли ме!Поздрави!
-
Колко ми е свидно ...Липсва ми ! И ми се плаче - тихо ...
И колко често го завръщам в мислите и съня ! Благодаря ти,Ани,че ме потопи пак в онзи свят! Прекрасно е ! -
Нарисувано с думи, наситено с емоция!Поздравления за стиха!
-
Пропусна ми удар сърцето.Забравяме Ани...забравяме!А къде живеем и как...?
-
Хубав стих,много хубав!
Топло и милно ми стана! -
Благодаря на всички!
-
и се чувствам все едно изгубено петаче.
И аз така!
Скъпи са спомените ни!
Браво, Ани! -
Нарисувала си една прекрасна картина!
Беше ми удоволствие!
Поздравления! -
Носталгично!Върна ми толкова отлетели сладки мигове!
-
Красива носталгия!!!
-
Сърцето е извор, спомен и носталгия....
Топло е при теб!
Прегръщам те, Ани! -
Стопляш сърцата, Ани!
-
Разтърси ме,много е силно.Така е спомените натъжават,но и са родили този
мил и хубав стих. -
Впечатляващо! Много тъга и много топлина! Прекрасно е...
-
"Онемяла съм. И много тихо ми се плаче."
Избягало е детството-далече е
не го достигат прошки и вини...
В мълчанието споменно облечено
като обърнат джоб наопаки крещи
от празнота,от болка от безсилие... -
Много топлина има в стиха ти...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
