ОТМИНА
Погребвам първата любов.
Отиде си във вечността,
тихо, в безнадежден зов.
Остави спомени невнятни,
живот и смърт, обич и болка.
И в миговете непонятни,
да се питам – още колко?
Дойде, огря и си отиде,
така силна и толкова желана.
Преди да видя тя отмина,
оставила открита рана.
В пръстта оставям черна роза,
сълзата скришом я изтривам.
От сълзите няма полза,
към другата любов отивам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Корнелия Гинина Todos los derechos reservados