ОТМИНА

6 нояб. 2005 г., 20:14

Поэзия

648 0 0

Ръце заравям във пръстта,
Погребвам първата любов.
Отиде си във вечността,
тихо, в безнадежден зов.
Остави спомени невнятни,
живот и смърт, обич и болка.
И в миговете непонятни,
да се питам – още колко?
Дойде, огря и си отиде,
така силна и толкова желана.
Преди да видя тя отмина,
оставила открита рана.
В пръстта оставям черна роза,
сълзата скришом я изтривам.
От сълзите няма полза,
към другата любов отивам.

ОТМИНА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения