9 jun 2017, 12:34

Отминала еуфория

827 0 0

Предизвиквам те да бъдеш с мен,

да ми отделиш поне един последен ден.

В спомените наши, ний да се разходим

и малко сълзи да пророним.

 

Подлъга ме да ти се доверя, 

и вратите си за тебе да отворя.

Знаеш крехка беше моята душа,

във страховете мои защо не се заслуша?

 

За станалото аз не ще те обвинявам,

този стадий вече мина.

Но не смятай ти и че ще те извинявам,

за дето любовта ми искрена така подмина.

 

За теб на всичко бях готова,

а ти просто ме отритна.

Чувствата ми явно са били като отрова,

щом по друга веднага ти залитна.

 

С прошката ми днес нищо няма да постигнеш,

спомените в настоящо не можеш да издигнеш.

Късно се усети, но във мен не е вината,

надявам се да ти допада сладостта на горчивината.

 

Тази грешка занапред не я повтаряй –

от страх ти щастието, недей си разрушавай.

Връзката ми вече е история,

а ти – щеш не щеш си отминалата еуфория!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Марашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...