9.06.2017 г., 12:34

Отминала еуфория

826 0 0

Предизвиквам те да бъдеш с мен,

да ми отделиш поне един последен ден.

В спомените наши, ний да се разходим

и малко сълзи да пророним.

 

Подлъга ме да ти се доверя, 

и вратите си за тебе да отворя.

Знаеш крехка беше моята душа,

във страховете мои защо не се заслуша?

 

За станалото аз не ще те обвинявам,

този стадий вече мина.

Но не смятай ти и че ще те извинявам,

за дето любовта ми искрена така подмина.

 

За теб на всичко бях готова,

а ти просто ме отритна.

Чувствата ми явно са били като отрова,

щом по друга веднага ти залитна.

 

С прошката ми днес нищо няма да постигнеш,

спомените в настоящо не можеш да издигнеш.

Късно се усети, но във мен не е вината,

надявам се да ти допада сладостта на горчивината.

 

Тази грешка занапред не я повтаряй –

от страх ти щастието, недей си разрушавай.

Връзката ми вече е история,

а ти – щеш не щеш си отминалата еуфория!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Марашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...